През последните две години „Газпром“ систематично е сред аутсайдерите на руския фондов пазар и неговия нефтогазов сектор. Това понижение на акциите сред нарастващото доверие на пазара показва, че инвеститорите са сериозно притеснени за бъдещето на дружеството и не виждат как ще реши проблемите пред които е изправен.

Всички проблеми, без изключение, водят до технологична изостаналост: монополът почти нищо не прави в добива на „алтернативните“ видове газ, а да говорим за „Газпром“ като сериозен играч на пазара за втечнен природен газ, дори и в далечно бъдеще е невъзможно- такива проекти има само на хартия. В същото време, компанията продължава да се развива екстензивно – чрез изграждане на нови тръбопроводи и производство на електроенергия.

Но разширяването на дейността в енергийния сектор на „Газпром“ не може да се разглежда като един качествен скок: компанията остава в старата „екологична ниши“, на първите стъпала на технологичните вериги, не излизайки извън ниашата на доставчик на суровини, макар и малко по-сложно. Това дава на компанията възможност да се възползва повече от добавената стойност, но не решава основния проблем на развитието и създава вътрешен конфликт между отделни негови части. От гледна точка на потребителите, появата в енергийния бизнес на „Газпром“ го прави супермонополист, който контролира най-важните енергийни потоци.

Опитът на най-големите чуждестранни компании показва, че „Газпром“ няма да има по-добър вариант за развитието на производството на шистов газ, от покупката на компании, които вече правят това. По този пътв вече тръгнаха такива гиганти като Exxon, и едва ли ще бъде добре да се търси свой уникален начин за да компенсира тежкото си изоставане от лидерите. Въпросът за цената на такъв проект и източници на финансиране остава открит: на пазара няма дори слухове за възможните варианти.

На този фон в България на пръв поглед Газпром няма алтернатива. Всички в страната умишлено или не, дори и дума не обелват за търсене на алтернативни източници на газ. При условие, че даже Беларус не иска да купува от руснаците на цени по-високи от 150 долара, да се твърди, че цени от 250 и нагоре са поносими за обеднелия български потребител, е направо престъпно.

Буди недоумение, че днес започва някакво си публично обсъждане на цената на газа, организирано от държавния регулатор ДКЕВР.

Което означава само едно, въпреки всички приказки за откъсване от задушаващата руска прегръдка в сферата на енергетика, то нищо не се е променило.

Каквото и да се говори днес е ясно, че страната ни купува най-скъпия газ в Европа.

На този фон цинизмът на Сергей Станишев е повече от престъпен. Вчера в Добрич стана ясно, че БСП има притеснения за предстоящите разговори на управляващите с Газпром по повод подписването на нов договор за доставка на газ. Трябва да се има предвид, че всяко едно непремислено изявление, всяко едно хулиганско поведение, носи своите последици, заяви лидерът на БСП Станишев на брифинга в Добрич. По думите му управляващите трябва да заявят с какви позиции българската страна отива на разговори с Газпром. В БСП са на мнение, че вече премиерът Борисов ще отговаря за увеличението и на цените на газ, и на топлофикациите.

Учудващо е, че никой от журналистите не попита бившия премиер, защо когато неговият екип водеше преговорите с Газпром успя да договори най-високите възможни цени. Ще припомним, че Румен Овчаров тогава се скри за дълго време за да може проблемът да се забрави.

Неприятният извод, който може да се направи, че тази есен и зима, всеки потребител у нас ще му се наложи да плаща за топлината у дома си, а бизнесът за производството, най-високите възможни цени за газ.

Освен ако не се намеси някой, на който му стиска да промени статуквото с монопола на Газпром.

Но едва ли…