Енергийната ефективност за сега е история на всеобщото политическо лицемерие. Зад видимостта на демонстрирана еуфорична подкрепа, преливаща от красиви думи, декларации, обещания, подплатени със солиден брой нормативни документи, вече прозира реалността на нищослучването.

Защо ли?

Вероятно, защото предложената от Барозу цел за повишаване на енергийната ефективност е доброволна, а не обвързваща като останалите – за тока от ВЕИ и емисийте парникови газове в прословутата формула 3 х 20.

Може би и защото изолирането на сгради, тръбопроводи и въздуховоди, подмяната на дограми, новирането на котли, горелки, вентилационни и климатични системи не е така зрелищно като соларните и ветровите паркове. Все пак различно е да прережеш лентата на нов генериращ капацитет от възобновяема енергия, нещо, което няма да се случи след санирането на която и да е сграда, пък била тя и на самото народно събрание. Не е престижно някак.

Гледана от височината на нашия прагматичен век, сложил етикети с цена на всичко, енергийната ефективност означава харчене на реални пари днес срещу обещания за възвращаемост в дългосрочен план … утре, някога във времето – истина, която подлага на изпитание идеята за пестене на енергия.

Да беше само това обаче.

КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ

ИЛИ ЩО Е ТО НОРМАТИВЕН АПОКАЛИПСИС

От края на 2008 г България има действащ Закон за енергийната  ефективност (ЗЕЕ), а от 2009 г  и Наредба за методики за определяне на националните индикативни цели за енергийни спестявания. Двата  документа би трябвало да са създадени като надстройка на  Националната стратегия по енергийна ефективност, доколкото последната определя политиките на държавата (според чл. 7 на ЗЕЕ) и стойностите на енергийните спестявания  (според чл. 8 на Наредбата за методиките …). Обаче, Национална стратегия по ЕЕ – няма. Към днешна дата директорът на Агенцията за енергийна ефективност съобщава, че такава е изработена и внесена в МИЕТ за обсъждане. Има Енергийна стратегия на България до 2020 г. Все още на фаза проект, който днес 19.01.2011 ще се обсъжда за пореден път. В т. 5 на Политики на същата се казва:  “поради изключителната значимост на ЕЕ за нашата страна, специална Стратегия за ЕЕ ще бъде разработена и приета от МС и НС още през 2010 г”. На 5 октомври 2009 г  по време на кръгла маса в НС министър Трайков обеща Енергийната стратегия да е приета до края на годината. Вече е 2011 г, а тя не е факт. И как ли да бъде, когато в правителството няма яснота за съдбата на големите енергийни проекти. Лутането между интересите на САЩ, Русия и ЕС започва да прилича на притчата на невъзможностите – вълкът сит, агнето цяло и душата в Рая. Но ние знаем, че няма такъв филм с щастлив край и все някой плаща накрая сметката. Предчувствието,  че  ще я платим всички ние – българските граждани, че дори и децата ни придобива все по-реални измерения.

Гледайки още по-глобално, няма как да не признаем, че енергетиката освен основен елемент на националната сигурност е и фундамент на икономиката. Дали някой нещо е чул, прочел през последните 20 години за стратегия за развитие на икономиката, стопански приоритети на България или дори и намек за такива, структурирани, аргументирани и “облечени” в подходяща форма?

Формално погледнато, днес България има Закон за енергийната ефективност, създаден сам за себе си. Нещо като колос на глинени крака, дърво без корен или просто … каруца пред коня.

ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ  “ИЗГУБЕНА” В ИНСТИТУЦИИТЕ

Липсата на дългосрочна визия за приоритетите на държавата, стремежът да се угоди на евро бюрократите и да се избегнат финансови санкции на ЕС, произвежда нормативни документи, чийто внимателен прочит обяснява защо енергийната ефективност е “кухо” понятие.

Първо. Администрирана е от три министерства – на икономиката и енергетиката, на околната среда и на регионалното развитие.

Второ. От закона (ЗЕЕ) неизвестно защо са извадени големи енерго потребители – производствата на стъкло, керамика, цимент, също химическата, металургичната и добивната промишленост. Те са обект на контрол от  Закона за опазване на околната среда.

Трето. В текстовете на ЗЕЕ отсъства дори намек за енергийна ефективност в транспорта и селското стопанство, макар  “приносът” на транспорта в крайното енергийно потребление (КЕП) да не е за пренебрегване – втори след индустрията и преди домакинствата.

На 31.12.2011 г изтича срока за обследване на сгради държавна и общинска собственост – общо 6450 на брой. До края на 2010 енергийни одити са направени на 1200, а получилите сертификат са под 50.  От сега смело можем да се обзаложим, че заложената крайна дата за мероприятията няма да бъде спазена. Защо ли? Защото в Наредба 5 на МРРБ за техническите паспорти на строежите, има посочен краен срок, но няма … санкции. Ерго, защо да се спазва?  Друга една Наредба 19 на МИЕТ и МРРБ за сертифициране на сгради за енергийна ефективност, вменява контролни функции на директора на Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ). Само че персонала на агенцията е 72 човека, от които в звено “информация и контрол” едва 32! Дали те ще успеят да осъществят проверка и контрол за наличието на Енергиен сертификат за всяка държавна и общинска сграда, а на частните, попадащи в обсега на закона?

Ето защо намеренията и декларациите за подкрепа ще останат само на думи, а реалният резултат едва ли ще ни хареса.

“НЕГАВАТИ” СРЕЩУ МЕГАВАТИ

Въведен като термин през 1989 г от Еймъри Ловинс, “негаватът” е спестен мегават като следствие от приложени енергоспестяващи мерки. Вложеното 1 Евро инвестиция в негават е равно на инвестиция от 2 Евро  в създаване на енергийна мощност.

Според проекта за Енергийна стратегия, България се кани да увеличи с 48% енергийните си мощности в следващите 10 години. Ако това се реализира,  мегаватите ще “победят” негаватите.

От друга страна в Закона за ЕЕ от общо 89 члена, администриращи и санкциониращи са 19!. Поощрения  и стимули за пестене на енергия – няма, но глоби са предвидени в изобилие. Нищо не се споменава за медийни кампании и образоване на гражданите в посока промяна на мисленето и нагласите за енергопестене, както и за управление и менажиране на енергопотреблението. Затова пък има парадоксални за нашата действителност неща.

На търговците на енергия се вменява да поощряват пестенето й от крайните  клиенти, което звучи абсурдно, доколкото бизнеса им е да продават повече и повече киловатчасове. Не стига това, а левовата равностойност на разликата между индикативната цел и реално постигнатия от тях резултат, следва да внасят във фонд ЕЕ “по действащи цени на енергията, определени към момента на плащане на вноската”. На пръв поглед няма нищо смущаващо, само дето законодателят е пропуснал да уточни коя точно цена (за регулирания или за свободния пазар), на коя  енергия (от ВЕИ, от АЕЦ, ТЕЦ, активна, реактивна, капацитивна и т.н.) и в кой момент (има различни цени за върхова енергия, дневна и нощна) т.е. нормосътворено е НИЩО!

Когато по форуми се обсъжда пестенето на енергия, най-често повтаряната мантра

от консултатнтите, идващи от международни институции (Световната банка)е, че цената на електроенергията в България е ниска и не стимулира пестенето. Следователно трябва да се увеличи, като в Дания например, където начислените ДДС и акциз почти я удвояват и където отоплението с електричество е забранено със закон.

Негаватите, макар да търпят провали, като инициативата за подмяна на електрическите крушки с нажежаема жичка с енергоспестяващи, имат своите привърженици и зараждащи се пазари, в които се търгува с “бели сертификати”, сключват се “доброволни споразумения” и т.н. За сега обаче ние сме далеч от тези светове. В пещерната ера. Където ще дадем колосални суми за нови мощности, но ще си спестим и малкото, което можем да направим, за да повишим енергийната ефективност.

Всъщност, сякаш е крайно време да се определим каква държава искаме и каква икономика. Давайки отговор на тези въпроси, решенията за енергетиката и енергийната ефективност, както и “спорът” между  негаватите и мегаватите ще получат валидна аргументация. Защото сега имаме “кухи” закони и “кухи” резултати.

Светла Василева

• АЕЦ „Белене’ ще има само при ясни руски позиции и намерения Целта на проекта „Белене" е била Станишев да направи трета ...
• Димитров: ГЕРБ продължава енергийната политика на Тройната коалиция Това заяви Мартин Димитров по време на пресконференция в централата ...
• Русия разполага с алтернативи на енергийното сътрудничество с България През последните дни България „напълно обърка нещата около собственото ...
• Ройтерс: „Енел“ продава дела си в българската ТЕЦ Италианската енергийна компания "Енел" води преговори с американската компания Contour ...
• Преосмисляме енергийната си политика "В ход са процеси на преструктуриране и преосмисляне на ...